Oct 20, 2010, 9:13 AM

Аз, ти и смъртта на входната врата

Poetry » Love

696 0 1

Няма я вече твоята красива усмивка.
Няма ги и твоите красиви очи,

с които ме гледаше страстно.
Няма го вече и онова изражение,

с което ми казваше „обичам те”,
само тихата смърт и онзи одър...

Няма мили думи, които да ме утешат сега.
Няма я радостта, която изпълва моята душа,
само споменът, любовта
и смъртта на входната врата.

Няма ме и мен сега.
Няма го и онзи влюбен веселяк,
носещ радост в твоята душа
само аз, ти и смъртта на входната врата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lility (Лилия)

Тъжен,дълбок и много смислен стих.Поздрави!

2010-10-20T16:22:05+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0