Аз ужасно закъснях...
Тъжно ми е, искам да крещя...
тук, на листа ми е тясно.
Както и да е... не мога да те обвиня,
че друга е на мойто място.
Ти не едно писмо написа,
но аз на ни едно не отговорих...
После като че ли ме забрави -
аз бях виновна, днес не споря.
Сега ти гледам снимките с нея,
а сърцето ми крещи: "Ще полудея!".
Днес тя носи твойто име,
а аз съм по-ниска от тревата...
Днес не аз - тя е жена ти,
какво от туй, че на две ми е душата...
Горчиви сълзи трият всяка клетва,
а очите ми пресъхнаха от болка...
Как да ми простиш... се моля...
Чувам жалния ти шепот...
че съм „закъсняла".
- Пожали ме, аз на длани нося,
всички сълзи, дето съм проляла...
Моля те, не казвай да си тръгвам,
нима никога не си грешал,
сега за мене забранения си,
аз шанса си с тебе пропилях.
Но сега съм тук,
и на всичко съм готова.
Ако поискаш за тебе бих убила,
бих паднала на колене.
Защото знам, никога не си обичан така,
както от мене сега.
05.08.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
