7 апр. 2009 г., 23:30

Аз вече си простих

1.5K 0 17

За нея ми говориш с омраза,

сърцето ти готово е за мъст.

В кръвта ти тече една зараза,

която разпъва те на кръст.

 

Напълно те разбирам и подкрепям,

приятелка все пак си ми ти.

Тя ти го отне, без да помисли

колко много ще те нарани!

 

Дори не знаеш нейното име,

наричаш я с най-грозни епитети.

За тебе, миличка, боли ме,

дано помогнат моите съвети!

 

Не я мрази! Тя не заслужава.

Виновна ли е, че намерила е любовта?

Не мислиш ли, че той е по-виновен?

Защо го оправдаваш? Не е виновна само тя!

 

Но искаш ли нещо да ти призная?

С много труд чак до сега го съхраних!

Аз съм тази, която мразиш!

Моля те, прости ми! Аз вече си простих...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...