7 апр. 2009 г., 23:30

Аз вече си простих

1.5K 0 17

За нея ми говориш с омраза,

сърцето ти готово е за мъст.

В кръвта ти тече една зараза,

която разпъва те на кръст.

 

Напълно те разбирам и подкрепям,

приятелка все пак си ми ти.

Тя ти го отне, без да помисли

колко много ще те нарани!

 

Дори не знаеш нейното име,

наричаш я с най-грозни епитети.

За тебе, миличка, боли ме,

дано помогнат моите съвети!

 

Не я мрази! Тя не заслужава.

Виновна ли е, че намерила е любовта?

Не мислиш ли, че той е по-виновен?

Защо го оправдаваш? Не е виновна само тя!

 

Но искаш ли нещо да ти призная?

С много труд чак до сега го съхраних!

Аз съм тази, която мразиш!

Моля те, прости ми! Аз вече си простих...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...