Аз вече си простих
За нея ми говориш с омраза,
сърцето ти готово е за мъст.
В кръвта ти тече една зараза,
която разпъва те на кръст.
Напълно те разбирам и подкрепям,
приятелка все пак си ми ти.
Тя ти го отне, без да помисли
колко много ще те нарани!
Дори не знаеш нейното име,
наричаш я с най-грозни епитети.
За тебе, миличка, боли ме,
дано помогнат моите съвети!
Не я мрази! Тя не заслужава.
Виновна ли е, че намерила е любовта?
Не мислиш ли, че той е по-виновен?
Защо го оправдаваш? Не е виновна само тя!
Но искаш ли нещо да ти призная?
С много труд чак до сега го съхраних!
Аз съм тази, която мразиш!
Моля те, прости ми! Аз вече си простих...
© Ванеса All rights reserved.
