Аз вече си простих
За нея ми говориш с омраза,
сърцето ти готово е за мъст.
В кръвта ти тече една зараза,
която разпъва те на кръст.
Напълно те разбирам и подкрепям,
приятелка все пак си ми ти.
Тя ти го отне, без да помисли
колко много ще те нарани!
Дори не знаеш нейното име,
наричаш я с най-грозни епитети.
За тебе, миличка, боли ме,
дано помогнат моите съвети!
Не я мрази! Тя не заслужава.
Виновна ли е, че намерила е любовта?
Не мислиш ли, че той е по-виновен?
Защо го оправдаваш? Не е виновна само тя!
Но искаш ли нещо да ти призная?
С много труд чак до сега го съхраних!
Аз съм тази, която мразиш!
Моля те, прости ми! Аз вече си простих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
