Аз все се питам
В сложната конструкция на битието
продължавам да се уча да обичам.
Не всеки заслужава… Не е лесно
да побеждавам егото си. Още сричам
логиката между вяра и предателството.
Има ли я? Истината някъде е там…
Вярвам безусловно във приятелството,
щом истински го има. Ала знам,
че никой в този свят не ми е длъжен.
Хоризонтите сама си начертавам.
Понякога се свиват до окръжности,
но ги превръщам в колело и продължавам
по серпентините – годишни кръгове.
(Математически, кръгът е съвършенство)
Не съм от гладките, ошлайфам още ръбове
и търся вярната посока за човечност.
Стена подир стена пред мен издигаха.
Научих се да бягам със препятствия.
А в тази олимпийска дисциплина
„медали“ си заслужих, за участие.
На белези те повече приличат,
от чужди погледи дълбоко скрити.
Болката от тях отдавна е притихнала.
От кои ли съм, аз все се питам –
от победени или победители?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Благодаря ти много за хубавия коментар! Хубав, вдъхновен ден имай!❤🌹
