лъвче (Лъки)
122 998
6 мая 2011 г., 00:38

Аз, вълчицата 

  Поэзия » Другая
1450 0 6

Зачеркнали ме 
от самото раждане. 
Зачеркват ме 
в началото на всеки път. 
Животът, 
сякаш че подяждам го, 
чертае в дните ми 
голготов кръст. 
Зачеркната, 
живея долу, 
със вълците и кървавия дан. 
Побратими, 
една порода - 
и някак свойски ми е там. 
Самичка си прегризвам лапите, 
щом щракне във душата ми капан. 
И… продължавам пътя си, 
през драките. 
Вълкът умее да живее сам. 
Научих се 
сълзите си да пия - 
пирувам с тях в безлунната си нощ. 
И раните от себе си да крия, 
и болката си да превръщам в мощ. 
Научих се
със вълчата си песен да целувам 
изтръпнала от самотата си луна
и нежността ми само съществува 
във вълчите ми стъпки 
с изворна вода.

© Лъки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятни стихове! Видях ги в клип! Много силно въздействащи и стих и музика!
    Благодаря Ви!
  • Чудесно казано! А чела ли си "Бягащата с вълци" на К.Пинкола Естес? Много ще ти хареса, тя е като приятелка за цяла живот Защото всъщност ние никога не сме съвсем сами, не мислиш ли?
  • Опитвам се да опозная почерка ти. Всичките творби, които прочетох са много силни, много въздействащи. Радвам се, че те открих! Успех!
  • Благодаря,че послушахте вълчата ми песен,приятели!
  • С Осиморон! Наистина невероятно!
  • Поздрав,Лъвчехубав стих за самотата
Предложения
: ??:??