Аз, вълчицата
Зачеркнали ме
от самото раждане.
Зачеркват ме
в началото на всеки път.
Животът,
сякаш че подяждам го,
чертае в дните ми
голготов кръст.
Зачеркната,
живея долу,
със вълците и кървавия дан.
Побратими,
една порода -
и някак свойски ми е там.
Самичка си прегризвам лапите,
щом щракне във душата ми капан.
И… продължавам пътя си,
през драките.
Вълкът умее да живее сам.
Научих се
сълзите си да пия -
пирувам с тях в безлунната си нощ.
И раните от себе си да крия,
и болката си да превръщам в мощ.
Научих се
със вълчата си песен да целувам
изтръпнала от самотата си луна
и нежността ми само съществува
във вълчите ми стъпки
с изворна вода.
© Лъки All rights reserved.
Защото всъщност ние никога не сме съвсем сами, не мислиш ли?
