Аз... Защото Ти... или смисъл

botyo (Бойко Беров)
194 337

10 нояб. 2015 г., 21:08

Поэзия » Любовная

373 0 2

Виденията, белите кахъри

и тези, от които искаш да умреш,

„Вината” – „Прошката” – катъри,

понесли бремето, за да не спреш.

Пътеката се вие нависоко,

нагоре – само бели върхове,

а греховете – по-дълбоки,

Адът в ниското зове.

За мен посоката е без значение,

че ту нагоре, ту надолу с теб вървим,

не чакаш ти от мене изречение

преди да се превърнем в дим.

Ти мойта мисъл предугаждаш,

аз твойте всичките ги знам,

животът мисли си, че е колаж,

изрязан по ръба едвам.

Но няма смисъл, че да търсим смисъл –

защо и как се случиха нещата,

не вярвам някой да ни е орисал

едно да имаме в главата.

Направихме ли правилния ход,

когато казахме си – „Аз съм твой, а Ти си моя”,

Аз осмислям твоя живот,

защото Ти осмисляш моя.

botyo