Аз... Защото Ти... или смисъл
Аз... Защото Ти... или смисъл
Виденията, белите кахъри
и тези, от които искаш да умреш,
„Вината” – „Прошката” – катъри,
понесли бремето, за да не спреш.
Пътеката се вие нависоко,
нагоре – само бели върхове,
а греховете – по-дълбоки,
Адът в ниското зове.
За мен посоката е без значение,
че ту нагоре, ту надолу с теб вървим,
не чакаш ти от мене изречение
преди да се превърнем в дим.
Ти мойта мисъл предугаждаш,
аз твойте всичките ги знам,
животът мисли си, че е колаж,
изрязан по ръба едвам.
Но няма смисъл, че да търсим смисъл –
защо и как се случиха нещата,
не вярвам някой да ни е орисал
едно да имаме в главата.
Направихме ли правилния ход,
когато казахме си – „Аз съм твой, а Ти си моя”,
Аз осмислям твоя живот,
защото Ти осмисляш моя.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
