2 апр. 2016 г., 18:04

Азбука

752 0 16

На събрание викнах орисниците -

Страх и Вяра, Надежда  и Обич.

Какво ще измислят умниците,

стегнати в житейския обръч?

 

От  двете страни на везните

слагам умелата честна преценка,

дали мога да познавам страните

на своята трезва самооценка?

 

Докъде ли ще стигне стремежът ми

да поставям отпред актуалното?

Че когато ме хлопнат метежите

да откривам без грешка бруталното.

 

Все така в обърканост тичам…

Дори  понякога  нямам  охота.

И отчаяна, се уча да сричам

сложната азбука на живота.

 

01-04-2016

Д.В.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...