2.04.2016 г., 18:04

Азбука

749 0 16

На събрание викнах орисниците -

Страх и Вяра, Надежда  и Обич.

Какво ще измислят умниците,

стегнати в житейския обръч?

 

От  двете страни на везните

слагам умелата честна преценка,

дали мога да познавам страните

на своята трезва самооценка?

 

Докъде ли ще стигне стремежът ми

да поставям отпред актуалното?

Че когато ме хлопнат метежите

да откривам без грешка бруталното.

 

Все така в обърканост тичам…

Дори  понякога  нямам  охота.

И отчаяна, се уча да сричам

сложната азбука на живота.

 

01-04-2016

Д.В.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...