На събрание викнах орисниците -
Страх и Вяра, Надежда и Обич.
Какво ще измислят умниците,
стегнати в житейския обръч?
От двете страни на везните
слагам умелата честна преценка,
дали мога да познавам страните
на своята трезва самооценка?
Докъде ли ще стигне стремежът ми
да поставям отпред актуалното?
Че когато ме хлопнат метежите
да откривам без грешка бруталното.
Все така в обърканост тичам…
Дори понякога нямам охота.
И отчаяна, се уча да сричам
сложната азбука на живота.
01-04-2016
Д.В.
© Десислава Вълова Всички права запазени