2.04.2016 г., 18:04

Азбука

751 0 16

На събрание викнах орисниците -

Страх и Вяра, Надежда  и Обич.

Какво ще измислят умниците,

стегнати в житейския обръч?

 

От  двете страни на везните

слагам умелата честна преценка,

дали мога да познавам страните

на своята трезва самооценка?

 

Докъде ли ще стигне стремежът ми

да поставям отпред актуалното?

Че когато ме хлопнат метежите

да откривам без грешка бруталното.

 

Все така в обърканост тичам…

Дори  понякога  нямам  охота.

И отчаяна, се уча да сричам

сложната азбука на живота.

 

01-04-2016

Д.В.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...