* * *
665
0
0
Вечер, щом настъпи мрак, в моите мисли попадаш
пак и пак. И да искам не мога... да те премахна с раз.
А ти, крадецо на сънища, идваш, нахлуваш в съня, за
да вливаш капка надежда по любов, любов изгубена.
И да искам, не мога да те върна обратно, сърцето
копнее за теб, копнее за милувка нежна, а разума
прошепва: "не... и не!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Станчева Все права защищены
