Aug 12, 2011, 11:36 PM

* * * 

  Poetry » Love
492 0 0

Вечер, щом настъпи мрак, в моите мисли попадаш

пак и пак. И да искам не мога... да те премахна с раз.

 

А ти, крадецо на сънища, идваш, нахлуваш в съня, за

да вливаш капка надежда по любов, любов изгубена.

 

И да искам, не мога да те върна обратно, сърцето

копнее за теб, копнее за милувка нежна, а разума

прошепва: "не... и не!"

© Василена Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??