* * *
Уморих се от толкова думи.
От молби с удивителен знак.
От стрелби със словесни куршуми
и победи над тъмния враг.
Уморих се от бъдеще светло,
от това, че "вървя по вода",
уморих се от лошо наследство,
уморих се... сега.
Пак с последни сили се боря
да потуля гнева си у мен
и пред злото врата да затворя,
и пред Бога да бъда смирен.
Нямам време да бъда различен,
мога само да бъда готов.
Да очаквам да бъда обичан
и да търся любов.
24.12.00
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
