Уморих се от толкова думи.
От молби с удивителен знак.
От стрелби със словесни куршуми
и победи над тъмния враг.
Уморих се от бъдеще светло,
от това, че "вървя по вода",
уморих се от лошо наследство,
уморих се... сега.
Пак с последни сили се боря
да потуля гнева си у мен
и пред злото врата да затворя,
и пред Бога да бъда смирен.
Нямам време да бъда различен,
мога само да бъда готов.
Да очаквам да бъда обичан
и да търся любов.
24.12.00
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
