Кръвта ми пареща от раната изтича
в последния ми смъртен земен ден,
на малка алена река прилича,
отнасяща живота ми от мен.
Не, няма болка и мъката я няма вече,
отпуска хватката си любовта несподелена
и изстрелът фатален сякаш вече е далечен,
останал с тялото ми в друга някоя вселена.
Отивам си, назад не искам даже да погледна,
не ме задържа нищо в този свят жесток,
аз само малко обич исках до последно,
дано сега даде ми късче обич Бог...