* * *
695
1
1
Кръвта ми пареща от раната изтича
в последния ми смъртен земен ден,
на малка алена река прилича,
отнасяща живота ми от мен.
Не, няма болка и мъката я няма вече,
отпуска хватката си любовта несподелена
и изстрелът фатален сякаш вече е далечен,
останал с тялото ми в друга някоя вселена.
Отивам си, назад не искам даже да погледна,
не ме задържа нищо в този свят жесток,
аз само малко обич исках до последно,
дано сега даде ми късче обич Бог...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Сингелудис Всички права запазени
