17 нояб. 2012 г., 14:32

* * * 

  Поэзия » Любовная
413 0 0
Сама в есенния ден,
сред окапали листа,
под небето посивяло
останах без душа.
И тялото ми празно
движи се небрежно, бавно -
в танц на самота.
А сивото небе се мръщи,
в настроение не е.
Напълно ме разбира
как не съм добре.
Във страшен полумрак ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??