Nov 17, 2012, 2:32 PM

* * * 

  Poetry » Love
414 0 0
Сама в есенния ден,
сред окапали листа,
под небето посивяло
останах без душа.
И тялото ми празно
движи се небрежно, бавно -
в танц на самота.
А сивото небе се мръщи,
в настроение не е.
Напълно ме разбира
как не съм добре.
Във страшен полумрак ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??