Хей, Момиче. Къде отиде?

Моля те, ела пак ти в моя сън.
Остани, не тръгвай!

Пристъпи тихо и не плачи,

защото понякога от несподелената любов

страшно много ще те боли...

Виждам те почти всеки ден,

ала защо все по-далеч си ти от мен...
Опитваме се да прикрием нашите сълзи,

но трябва ли толкоз много от всичко между нас да боли?

Кога? Къде? Има ли значение това,

защото пак сме поели все по-самотни към дома

и налегнала ни е скръбта...
Сякаш всичко между нас е като тъжна песен

и всяка секунда с теб виждаме,

че животът ни не е хич лесен...

Просто всичко забрави!

Бъди с мен или си върви,

защото настъпи ли сутринта,

тръгнала ще си пак ти сама...
Моля те с мен ела,

защото не е лесно да изговарям тези слова...

Пс: „За хората, които са изгубили вяра в любовта."