29 февр. 2024 г., 19:13

Багетите на Кладенчаря 

  Поэзия
207 6 6

БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ

 

... от фасовете, хвърлени из парка,

преди да изпроводи своя ден,

клошаринът си сви една цигарка

и кротна се на пейката край мен,

 

бил кладенчар – и къщица двукатна

издигнал в запустялото селце,

и черната вода течала – златна! –

през двете му мазолести ръце,

 

отвсякъде натирен – и наритан,

и нежелан – и нийде неприет,

почакай! – вика, – нещо да те питам,

печелиш ли добре като поет,

 

или натискаш пейките на Варна,

и ровиш по казаните в зори?

Печеля, да! – за бира-две изкарвам,

понякога се случва и за три.

 

Ментето си изпи – и сетне тръгна,

по-тих и от поточе през треви,

преди съвсем да се стопи на хълма,

ми каза: – По вода да ти върви!

 

По пич от всички български поети,

клошарят – кладенчаринът в града,

за спомен ми остави чифт багети –

да си намеря златната вода!

 

14 август 2016 г.

гр. Варна, 9, 30 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??