Багетите на Кладенчаря
БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен,
бил кладенчар – и къщица двукатна
издигнал в запустялото селце,
и черната вода течала – златна! –
през двете му мазолести ръце,
отвсякъде натирен – и наритан,
и нежелан – и нийде неприет,
почакай! – вика, – нещо да те питам,
печелиш ли добре като поет,
или натискаш пейките на Варна,
и ровиш по казаните в зори?
Печеля, да! – за бира-две изкарвам,
понякога се случва и за три.
Ментето си изпи – и сетне тръгна,
по-тих и от поточе през треви,
преди съвсем да се стопи на хълма,
ми каза: – По вода да ти върви!
По пич от всички български поети,
клошарят – кладенчаринът в града,
за спомен ми остави чифт багети –
да си намеря златната вода!
14 август 2016 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
