Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
28 авг. 2008 г., 10:52

Бал с маски 

  Поэзия » Другая
591 0 12

Не искам да го играя Жулиета,

а ти мой Ромео, на маскен бал.

Приказвай каквото щеш, Одета

разпери крила, пиши я „отлетял".

 

Алиса - не, свършиха чудесата...

Във вятърните мелници е тихо,

отдавна Дон Кихот е на земята

най-здраво стъпил, не е „хахо".

 

Едва ли би желал да си Отело,

едва ли аз ще съм Дездемона,

живей ми се, не искам опело

и черен толкова не е хормона.

 

Веднъж опитах, не искам вече,

отстъпвам мястото на друга.

Танцът приключи, как го нарече,

ад ли? Не, там се ходи по заслуга.

 

Разбрах накрая „да бъдеш или не",

основният въпрос в живота май...

Ликувай, паднах... Не на колене,

изпуснах кърпичката бяла. Край!

 

(а)

27.08.2008г

(цикъл "Черно перо")

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??