Бал с маски
Не искам да го играя Жулиета,
а ти мой Ромео, на маскен бал.
Приказвай каквото щеш, Одета
разпери крила, пиши я „отлетял".
Алиса - не, свършиха чудесата...
Във вятърните мелници е тихо,
отдавна Дон Кихот е на земята
най-здраво стъпил, не е „хахо".
Едва ли би желал да си Отело,
едва ли аз ще съм Дездемона,
живей ми се, не искам опело
и черен толкова не е хормона.
Веднъж опитах, не искам вече,
отстъпвам мястото на друга.
Танцът приключи, как го нарече,
ад ли? Не, там се ходи по заслуга.
Разбрах накрая „да бъдеш или не",
основният въпрос в живота май...
Ликувай, паднах... Не на колене,
изпуснах кърпичката бяла. Край!
(а)
27.08.2008г
(цикъл "Черно перо")
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
