Бал с маски
Не искам да го играя Жулиета,
а ти мой Ромео, на маскен бал.
Приказвай каквото щеш, Одета
разпери крила, пиши я „отлетял".
Алиса - не, свършиха чудесата...
Във вятърните мелници е тихо,
отдавна Дон Кихот е на земята
най-здраво стъпил, не е „хахо".
Едва ли би желал да си Отело,
едва ли аз ще съм Дездемона,
живей ми се, не искам опело
и черен толкова не е хормона.
Веднъж опитах, не искам вече,
отстъпвам мястото на друга.
Танцът приключи, как го нарече,
ад ли? Не, там се ходи по заслуга.
Разбрах накрая „да бъдеш или не",
основният въпрос в живота май...
Ликувай, паднах... Не на колене,
изпуснах кърпичката бяла. Край!
(а)
27.08.2008г
(цикъл "Черно перо")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
