БАЛАДА

Тъжна песен чувам аз
в този късен час.
Пее някои за мечти разбити,
сълзи изтрити, но стичащи се от раненото сърце.

Чувам аз глас на момче,
което плаче, свирейки на своята китара.
Възпява любовта
с образа на своята любима.

Пее в нощта
и превръща своята болка в рими,
рими тъй жестоки
и жажди толкова неутолими.

Момчешкото сърце във плач прелива,
а пък китарата, като, че ли се присмива.
Да! Може би! И има за какво...
Нали е смешно, плачейки да пееш за добро!

Прелитат спомени от миналите срещи
и сякаш в миг го озаряват те,
но отминават и оставят на момчето
само болката във стенещото му сърце!

Момчето пее, загледано в звездите
и чувства студ във своето сърце,
и някак сълзите му напират да пробягат
по нещастното лице.

Седи в тъмното момчето
и пее за любимата,
която дори сега сърцето му владее
и иска той с нея да живее.

Носи вятърът тъжните слова
                     над пустите поля.
И ето на, стига песента до ушите на
                     въпросната жена.

Вслушва се във вятъра
и капва една сълза,
която забива се като стрела
в моминската душа!

Още го обича тя,
но толкова жестока ли е любовта,
да седи на пътя на две сърца,
които едно за друго копнеят
и искат в едно да се слеят?


2003