Балада за една любов
Притварям леко очи...
Отново спира дъхът ми
от мисли за времето,
във което със теб
делихме детски мечти,
буреносни победи,
сподавени викове
и спестена любов;
удавени спомени,
неспестени лъжи.
Усмихната сълза във нас
нежно ще проблясне,
напомняйки, че време е
вече да пораснем.
Протегнати напред ръце
при тебе ще ме връщат
с издраскано до кръв сърце,
но все една и съща.
Уж различен ще си...
А и аз се променям.
Но синьото в погледа
тъй познато блести...
Уж различен ще си,
а и аз се променям...
Но съдбите преплетени
кой ли ще раздели?
Сърцето ти с моето
бие в ритъм, нали?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илица Все права защищены
