28 авг. 2007 г., 21:12

Балада за теб, морето и небето

739 0 4

Бесните вълни, влюбени в морето

съживяват мъртвия ти дух

и въпреки звездите, отразени на небето,

стон от тебе не дочух.

 

Ти бе мъртва – положих те в морето,

а то най-ценното ти взе.

Но мечтите ти отнесох на небето,

ала и то душата ти отне.

 

И въпреки, че си до мене – жива,

чувствам те така ранена.

И макар да знам, че си отново дива.

Ти от мене си отнета

 

Не принадлежиш сега на мен,
а на морето синьо и на вятъра студен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжен,тягостен и малко зловещ стих...но хубав..!
  • Красив стих!!!
    Подкрепям коментара на Рени.
  • Браво,хареса ми идеята,финала е много добър.Оставя те в размисли.
  • Не принадлежиш сега на мен,
    а на морето синьо и на вятъра студен.
    ...................
    вродена мъдрост?!

    по-скоро изстрадана.

    браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...