28 авг. 2007 г., 21:12

Балада за теб, морето и небето 

  Поэзия
594 0 4

Бесните вълни, влюбени в морето

съживяват мъртвия ти дух

и въпреки звездите, отразени на небето,

стон от тебе не дочух.

 

Ти бе мъртва – положих те в морето,

а то най-ценното ти взе.

Но мечтите ти отнесох на небето,

ала и то душата ти отне.

 

И въпреки, че си до мене – жива,

чувствам те така ранена.

И макар да знам, че си отново дива.

Ти от мене си отнета

 

Не принадлежиш сега на мен,
а на морето синьо и на вятъра студен.

© Християн Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • тъжен,тягостен и малко зловещ стих...но хубав..!
  • Красив стих!!!
    Подкрепям коментара на Рени.
  • Браво,хареса ми идеята,финала е много добър.Оставя те в размисли.
  • Не принадлежиш сега на мен,
    а на морето синьо и на вятъра студен.
    ...................
    вродена мъдрост?!

    по-скоро изстрадана.

    браво!
Предложения
: ??:??