Бесните вълни, влюбени в морето
съживяват мъртвия ти дух
и въпреки звездите, отразени на небето,
стон от тебе не дочух.
Ти бе мъртва – положих те в морето,
а то най-ценното ти взе.
Но мечтите ти отнесох на небето,
ала и то душата ти отне.
И въпреки, че си до мене – жива,
чувствам те така ранена.
И макар да знам, че си отново дива.
Ти от мене си отнета
Не принадлежиш сега на мен,
а на морето синьо и на вятъра студен.
© Християн All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
