Бесните вълни, влюбени в морето
съживяват мъртвия ти дух
и въпреки звездите, отразени на небето,
стон от тебе не дочух.
Ти бе мъртва – положих те в морето,
а то най-ценното ти взе.
Но мечтите ти отнесох на небето,
ала и то душата ти отне.
И въпреки, че си до мене – жива,
чувствам те така ранена.
И макар да знам, че си отново дива.
Ти от мене си отнета
Не принадлежиш сега на мен,
а на морето синьо и на вятъра студен.
© Християн All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
