Балада за теб, морето и небето
Бесните вълни, влюбени в морето
съживяват мъртвия ти дух
и въпреки звездите, отразени на небето,
стон от тебе не дочух.
Ти бе мъртва – положих те в морето,
а то най-ценното ти взе.
Но мечтите ти отнесох на небето,
ала и то душата ти отне.
И въпреки, че си до мене – жива,
чувствам те така ранена.
И макар да знам, че си отново дива.
Ти от мене си отнета
Не принадлежиш сега на мен,
а на морето синьо и на вятъра студен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
