6 дек. 2009 г., 00:35

Балът

813 0 1

В залата празнично украсена,

обляна от хиляди ярки светлини,

дама на трона стоеше някак състарена,

очите тълпата гледат – зелени дълбини.

 

Дами и кавалери танц ням танцуват,

въртят се прилепнали един до друг.

Малки светлинки сред тях лудуват,

по плочите звън от обувки – самотен звук.

 

Кукли на конци на блестящо пиршество,

управлявани от дълга невидима ръка.

На маските и на грима огромно тържество...

по лицата на всички ни радост, ни тъга.

 

Старата дама става, оглежда цялата зала.

Куклите замират в танца си студен.

Вятърът навлиза през огромния прозорец като хала

и тръгва след тълпата някак уморен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А по-нататък? Какво става? Какво трябваше да научим? Над какво да се замисля? Какво искаш да кажеш?

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...