В залата празнично украсена,

обляна от хиляди ярки светлини,

дама на трона стоеше някак състарена,

очите тълпата гледат – зелени дълбини.

Дами и кавалери танц ням танцуват,

въртят се прилепнали един до друг.

Малки светлинки сред тях лудуват,

по плочите звън от обувки – самотен звук.

Кукли на конци на блестящо пиршество,

управлявани от дълга невидима ръка.

На маските и на грима огромно тържество...

по лицата на всички ни радост, ни тъга.

Старата дама става, оглежда цялата зала.

Куклите замират в танца си студен.

Вятърът навлиза през огромния прозорец като хала

и тръгва след тълпата някак уморен.