В залата празнично украсена,
обляна от хиляди ярки светлини,
дама на трона стоеше някак състарена,
очите тълпата гледат – зелени дълбини.
Дами и кавалери танц ням танцуват,
въртят се прилепнали един до друг.
Малки светлинки сред тях лудуват,
по плочите звън от обувки – самотен звук.
Кукли на конци на блестящо пиршество,
управлявани от дълга невидима ръка.
На маските и на грима огромно тържество...
по лицата на всички ни радост, ни тъга.
Старата дама става, оглежда цялата зала.
Куклите замират в танца си студен.
Вятърът навлиза през огромния прозорец като хала
и тръгва след тълпата някак уморен.
© Виктор Иванов Todos los derechos reservados