Бащината къща
Б А Щ И Н А Т А К Ъ Щ А
Под стряхата на бащината къща
препускат сухи, зимни ветрове.
Ни въгленче в изстиналата пепел.
Разстилат черга глухи светове.
Тъй щедро на зараждащи си чувства
сърцето ми от обич натежа,
но не разцъфна. Ледена лавина
притисна силно жадната душа.
Ще спре ли да зачева без да ражда,
че айсберг цял в гърдите ми тежи?
След него слънце няма да ми трябва,
но пак се моля да се разтопи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
