31 ene 2015, 13:47

Бащината къща

  Poesía » Otra
1.8K 1 10

                                                          Б А Щ И Н А Т А   К Ъ Щ А

                                                         

   

 

                                                         Под стряхата на бащината къща

                                                         препускат сухи, зимни ветрове.

                                                         Ни въгленче в изстиналата пепел.

                                                         Разстилат черга глухи светове.

 

                                                         Тъй щедро на зараждащи си чувства

                                                         сърцето ми от обич натежа,

                                                         но не разцъфна. Ледена лавина

                                                         притисна силно жадната душа.

 

                                                         Ще спре ли да зачева без да ражда,

                                                         че айсберг цял в гърдите ми тежи?

                                                         След него слънце няма да ми трябва,

                                                         но пак се моля да се разтопи!

                                                                                                 

                                                                                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...