12 янв. 2023 г., 18:22

Бащински наратив

424 3 3

БАЩИНСКИ НАРАТИВ

 

На моя син Иван Станков

 

... аз вече си отивам, мили сине.

Бог ми навири своя среден пръст.

А болката по мен ще ти премине! –

животът е красив пред теб – и къс.

 

Във изборите свои – често лоши,

към теб бях благ и обичлив баща.

Пиянствах със кварталните сархоши,

наместо книжици да ти чета.

 

А вечер – след родителската среща,

ми идеше да вия с вълчи вой.

Дланта ми беше бащински гореща! –

шамарчето прости ми, сине мой?

 

Понякога, когато – леко трезвен,

във събота отивах с теб на мач,

бях тъй щастлив със теб да си излезнем! –

Баща и Син във дрезгавия здрач.

 

Днес много странни мисли ме човъркат –

спечелих в сряда тежкия джакпот,

но тъй не купих колело в четвъртък.

Ще ти го взема в някой друг живот!

 

Спасих ли те в злини – и от омрази?

Не цепя дума бащина надве! –

бъди щастлив! – и Господ Бог да пази

и твоите прекрасни синове!

 

12 януарий 2023 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова истинско, но и някак плашещо е, Валери! Понеже има конкретно посвещение на твоя син, аз наистина се разтревожих. Надявам се тези мои усещания да са били лъжовни! А за перото ти, какво да кажа – наистина е благословено!
  • Изповед...гореща и истински вълнуваща. Обичта ти ще се помни завинаги, сигурна съм!
  • Човешки и топло написано, благословена бащина обич.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...