12 ene 2023, 18:22

Бащински наратив

  Poesía
427 3 3

БАЩИНСКИ НАРАТИВ

 

На моя син Иван Станков

 

... аз вече си отивам, мили сине.

Бог ми навири своя среден пръст.

А болката по мен ще ти премине! –

животът е красив пред теб – и къс.

 

Във изборите свои – често лоши,

към теб бях благ и обичлив баща.

Пиянствах със кварталните сархоши,

наместо книжици да ти чета.

 

А вечер – след родителската среща,

ми идеше да вия с вълчи вой.

Дланта ми беше бащински гореща! –

шамарчето прости ми, сине мой?

 

Понякога, когато – леко трезвен,

във събота отивах с теб на мач,

бях тъй щастлив със теб да си излезнем! –

Баща и Син във дрезгавия здрач.

 

Днес много странни мисли ме човъркат –

спечелих в сряда тежкия джакпот,

но тъй не купих колело в четвъртък.

Ще ти го взема в някой друг живот!

 

Спасих ли те в злини – и от омрази?

Не цепя дума бащина надве! –

бъди щастлив! – и Господ Бог да пази

и твоите прекрасни синове!

 

12 януарий 2023 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова истинско, но и някак плашещо е, Валери! Понеже има конкретно посвещение на твоя син, аз наистина се разтревожих. Надявам се тези мои усещания да са били лъжовни! А за перото ти, какво да кажа – наистина е благословено!
  • Изповед...гореща и истински вълнуваща. Обичта ти ще се помни завинаги, сигурна съм!
  • Човешки и топло написано, благословена бащина обич.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...