9 дек. 2007 г., 16:59

Бавна смърт

1K 0 3
Не знаеш, когато умираш,
колко силно боли,
усещаш сърцето си лудо да бие,
преди щастието с теб да отлети.

Не забравяй коя си обичал,
в живота любовта е една,
на нея си нежни думи изричал,
а всъщност тя била е Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези стихове са посветени на всички наркозависими.Всеки знае как се започва и как свършва тази история, всеки знае, че изхода е само един-смърт. Извода е: "Не започвай за да не свършиш!"
  • Много ми хареса!!!Браво!!!!
  • И ти не можеш да знаеш това. Освен ако не си самата смърт.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...