11 нояб. 2020 г., 02:49
Базсъници на въдици
С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща
нехайната човешка раса.
Интелигентна, а дивашка
игра да съчини сколаса.
Противогрипно забрадена,
умислено върти чекръка,
от вируси обезлюдена,
посреща тихата разлъка
на кръстопътя раздвоена.
Невярваща я наблюдава
разколебаната вселена
и чупи пръсти, пребледнява,
но мигар друго ѝ остава,
освен да стане ням свидетел,
как чедото й оскотява
и му отказват дробовете.
© СК Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много ми хареса!
Поздрави, Светулке! -
Нищо страшно не е станало. Дори тази пандемия доста закъсня.
Е, имаше преди това една, две, сигнални лапички, но кой ти гледа сериозно на такива? Та ги писахме Коледна украса...
Поздравявам те. -
Генек, Скитница,добре заварили, нали у нас сме специалисти по оцеляване!
-
Хареса ми! Силни сме, ще оцелеем!
-
Хубаво.
Аз съм си красив и с маска. -
Харесвам положителната ти нагласа, Деа!
Радвам ти се от все сърце, Силве! 🍀 -
И това ще мине...
-
Още едно хубаво стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Мои приятели медици наблюдават от чужбина случващото се и са в позицията на вселената. При тях се действало по-различно. Благодаря за коментарите, момчета!