Базсъници на въдици
С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща
нехайната човешка раса.
Интелигентна, а дивашка
игра да съчини сколаса.
Противогрипно забрадена,
умислено върти чекръка,
от вируси обезлюдена,
посреща тихата разлъка
на кръстопътя раздвоена.
Невярваща я наблюдава
разколебаната вселена
и чупи пръсти, пребледнява,
но мигар друго ѝ остава,
освен да стане ням свидетел,
как чедото й оскотява
и му отказват дробовете.
© Светличка All rights reserved.
