11 nov 2020, 2:49  

Базсъници на въдици

  Poesía
460 3 9

С какво заслужи красотата

да я укриваме под маска?

От двайсти век къде нататък?

Сменил е светлата окраска.

 

Което дáде, двойно плаща

нехайната човешка раса.

Интелигентна, а дивашка

игра да съчини сколаса.

 

Противогрипно забрадена,

умислено върти чекръка,

от вируси обезлюдена,

посреща тихата разлъка

 

на кръстопътя раздвоена.

Невярваща я наблюдава

разколебаната вселена

и чупи пръсти, пребледнява,

 

но мигар друго ѝ остава,

освен да стане ням свидетел,

как чедото й оскотява

и му отказват дробовете.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм рибар, само кибик, но много ме впечатляват с търпението и усета си.
    Мои приятели медици наблюдават от чужбина случващото се и са в позицията на вселената. При тях се действало по-различно. Благодаря за коментарите, момчета!
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Светулке!
  • Нищо страшно не е станало. Дори тази пандемия доста закъсня.
    Е, имаше преди това една, две, сигнални лапички, но кой ти гледа сериозно на такива? Та ги писахме Коледна украса...
    Поздравявам те.
  • Генек, Скитница,добре заварили, нали у нас сме специалисти по оцеляване!
  • Хареса ми! Силни сме, ще оцелеем!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....