* * *

23 дек. 2008 г., 16:20

Поэзия

592 0 1

Спяща сянка неотдавна настани се
в моето немощно тяло.
Красота не знам какво е,
крив ми се вижда и света.
Въздухът като дим ме задушава
и изсмуква прашинка по прашинка
полуизгубената ми душа.
Родена с искра надежда,
живях ли, не разбрах,
но помня, поиграх си с нея
и стъпках я на прах.
Сега съм безплътен образ,
карикатура.
В недостъпна кула заключих се сама.
Къде е ключът не помня,
не го и търся вече...
Май заслужено ще вехна горе,
толкова близо и толкова далече
от небесната синева...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения