ultraviolet (Виктория)
10 19
Dec 23, 2008, 4:20 PM

* * * 

  Poetry
591 0 1
Спяща сянка неотдавна настани се
в моето немощно тяло.
Красота не знам какво е,
крив ми се вижда и света.
Въздухът като дим ме задушава
и изсмуква прашинка по прашинка
полуизгубената ми душа.
Родена с искра надежда,
живях ли, не разбрах,
но помня, поиграх си с нея
и стъпках я на прах.
Сега съм безплътен образ,
карикатура.
В недостъпна кула заключих се сама.
Къде е ключът не помня,
не го и търся вече...
Май заслужено ще вехна горе,
толкова близо и толкова далече
от небесната синева...

© Виктория All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много харесвам произведенията с дълбок философски смисъл... Натъжи ме, но е прекрасно! Поздрав!
Random works
: ??:??