* * *

23.12.2008 г., 16:20 ч.

Поезия

652 0 1

Спяща сянка неотдавна настани се
в моето немощно тяло.
Красота не знам какво е,
крив ми се вижда и света.
Въздухът като дим ме задушава
и изсмуква прашинка по прашинка
полуизгубената ми душа.
Родена с искра надежда,
живях ли, не разбрах,
но помня, поиграх си с нея
и стъпках я на прах.
Сега съм безплътен образ, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения