30 мая 2013 г., 12:49

???

682 0 2

Къде се дяна туй богатство?

Тез аромати?! Тез цветя!

Остана празно туй пространство,

когато си отиде Тя!

Кога и как, със тихи стъпки,

напусна моя малък мир...

По кожата ми лазят тръпки!

Душевна пустота и мъка, останали са от подир!

Аз малко късно забелязах,

че вече си е отишла.

Бързах да живея и не знаех

каква щастливка съм била.

Сега надеждата я няма.

Оставила ме е сама.

Кажете ми: Какво да правя?

Тъй пусто е без нея у дома!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...