Къде се дяна туй богатство?
Тез аромати?! Тез цветя!
Остана празно туй пространство,
когато си отиде Тя!
Кога и как, със тихи стъпки,
напусна моя малък мир...
По кожата ми лазят тръпки!
Душевна пустота и мъка, останали са от подир!
Аз малко късно забелязах,
че вече си е отишла.
Бързах да живея и не знаех
каква щастливка съм била.
Сега надеждата я няма.
Оставила ме е сама.
Кажете ми: Какво да правя?
Тъй пусто е без нея у дома!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
