14 февр. 2014 г., 21:36

Бебето на входа

654 1 0

 

 

                                                
                                              
                                              БЕБЕТО НА ВХОДА

                              Цикъл -"Умираща България"
      
     ... Не плачете за мен! Плачете за децата си...
                                                                                   Исус
                      От Осмата спирка по "Виа Долороса"

                 
                           То единствено остана
                           тук при нас от входа.
                           В душите ни сега е рана
                           за изчезващата ни порода.

                           Майка му сама потомка
                           изкарва го в количка.
                           Дете - последната отломка!
                           Радват му се всички.

                           А беше време  неодавна
                           вреше тук от глъч и врява.
                           Отмина всичко най-безславно.
                           На какво да се надява?

                           Сега от друго се нуждае.
                           Защо съдбата го ограби?
                           Утре с кого ще си играе?
                           Тук са дядовци и баби.

                           Един ден щом порасне
                           и то отука ще замине.
                           Така живота ще угасне.
                           България ще се спомине!!!
                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...