16 дек. 2008 г., 09:06

Беда

609 0 3

                     БЕДА

 

 

Препуска дъждовна колесница.

Лети с трясък по млечния път.

Проблясва в огън всяка спица.

Замрял от страх, попарен е светът.

 

 

Светкавица разкъса облаците сиви.

От тях се изляха небесните порои.

Дъждът нашари с камшици житни ниви

и хукна към горските усои.

 

 

Безгласни чернеят къщите заляни.

Стотици газят в наводнения си дом.

Слънцето - обесели без корени бръшляни.

 

                 …Хората проклинат и се молят шепнешком

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...