Беда

16 дек. 2008 г., 09:06

Поэзия

467 0 3

БЕДА

Препуска дъждовна колесница.

Лети с трясък по млечния път.

Проблясва в огън всяка спица.

Замрял от страх, попарен е светът.

Светкавица разкъса облаците сиви.

От тях се изляха небесните порои.

Дъждът нашари с камшици житни ниви

и хукна към горските усои.

Безгласни чернеят къщите заляни.

Стотици газят в наводнения си дом.

Слънцето - обесели без корени бръшляни.

…Хората проклинат и се молят шепнешком