Dec 16, 2008, 9:06 AM

Беда 

  Poetry
503 0 3
Препуска дъждовна колесница.
Лети с трясък по млечния път.
Проблясва в огън всяка спица.
Замрял от страх, попарен е светът.
Светкавица разкъса облаците сиви.
От тях се изляха небесните порои.
Дъждът нашари с камшици житни ниви
и хукна към горските усои.
Безгласни чернеят къщите заляни.
Стотици газят в наводнения си дом.
Слънцето - обесели без корени бръшляни.
…Хората проклинат и се молят шепнешком

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??