Бедност
Нервите пробили дебелата ми кожа,
капка по капка се изцеждат.
Червените ми устни, пресъхнали отдавна
слепи са, искат да целуват.
Разпадът е до молекули.
Звънят в цял свят телефонните кабини.
Пусни само две стотинки,
и ще съм отново при тебе.
Чувал с картофи
-безизразен, готов за пържене.
Пише и пълни любовта си в бутилки.
Бедност! -как посмях да ти поискам пари...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
